...
- Извървеният път е нищо, важно е колко ти остава...
- Но аз съм извървял много, постигнах толкова много неща... –рече ми той.
- Не го казвай, защото, ако си извървял много, значи ти остава малко. А точно колко си извървял от Пътя, знае единствено Господ.
- Но аз имам планове... Идеи...
- Нали знаеш, че древните са казали: „Дългосрочните планове са обида към божествата”?
- Е, да, но човек не може да живее без мечти и стремежи. Без тях ще се превърне в животно.
-Разбира се, но често устремени в бъдещите си планове, ние почти винаги забравяме настоящето. А то е единственото време, в което живеем. Нека ти разкажа нещо...
Един камилар трябвало да отиде до столицата, за да си купи кон. Вече му било омръзнало да язди камилата, нищо, че била млада и здрава. Бил чувал, че конете са по-бързи, по силни и
по-красиви. Той никога не бил ходил в големия град, но знаел посоката, в която е необходимо да върви. За това си казал: „Ще яздя на запад и накрая все ще стигна”. Пък и желанието му да си купи кон, било по-голямо от страха му пред неизвестното.
Тръгнал през пустинята и така минали ден, два, три, четири. През деня слънцето напичало силно, а през нощта студ сковавал пустинята. Но камиларят бил свикнал на пустинния климат и заедно с камилата си продължавал уверено напред. Накрая видял в далечината керван, който идвал насреща му. Зарадвал се камиларят и когато се срещнали попитал хората:
-Добри хора, колко път има до столицата от тука?
Водачът на керванджиите го огледал изпитателно. Погледнал камилата, после пак него и му отговорил:
-След два дни ще си там!
Зарадвал се камиларя, че е минал вече по-голямата част от пътя. Общо шест дни път не са чак толкова много.
Пристигнал в столицата точно след два дни, както му казал керванджията. Отдъхнал си в един хан и на другият ден отишъл на пазара, водейки за юздите своята камила. Много време разглеждал конете, докато накрая се спрял на един от тях. На-красивият и най-силният. Мускулите му изпъквали по великолепното тяло, буйната му грива била по-хубава и от косата на най-красивата ханъма в султанския дворец.
-Колко искаш за този кон? –попитал той продавача.
Онзи се замислил, но като видял камилата на камиларя, му рекъл.
-Слушай, този кон е много скъп и ти сигурно нямаш пари за него, но понеже бързам да се прибера, ще ти го дам срещу твоята камила.
Подскочило от радост сърцето на камиларя, но не се издал пред продавача. Хем щял да получи най-хубавия кон на пазара, хем щял да се отърве от вече ненужната му камила, хем пари щял да спести. Взел коня и още на другия ден потеглил обратно с него. Животното препускало през пустинята, като мълния. След един ден той отново срещнал срещу себе си същия керван, който сега се връщал обратно. Поздравил се с керванджиите и поспрели за да си обменят по някоя приказка за времето и тъкмо щял да продължи, когато водачът го попитал.
-Колко път ти остава, добри човече?
-Ами още няма и пет дни и съм си във вкъщи, в село Абу Сахел.
Керванджията отново го погледнал, както първия път, погледнал и коня му, после пак погледнал него и рекъл:
- Извървеният път е нищо, важно е колко ти остава...
- Но аз съм извървял много, постигнах толкова много неща... –рече ми той.
- Не го казвай, защото, ако си извървял много, значи ти остава малко. А точно колко си извървял от Пътя, знае единствено Господ.
- Но аз имам планове... Идеи...
- Нали знаеш, че древните са казали: „Дългосрочните планове са обида към божествата”?
- Е, да, но човек не може да живее без мечти и стремежи. Без тях ще се превърне в животно.
-Разбира се, но често устремени в бъдещите си планове, ние почти винаги забравяме настоящето. А то е единственото време, в което живеем. Нека ти разкажа нещо...
Един камилар трябвало да отиде до столицата, за да си купи кон. Вече му било омръзнало да язди камилата, нищо, че била млада и здрава. Бил чувал, че конете са по-бързи, по силни и
по-красиви. Той никога не бил ходил в големия град, но знаел посоката, в която е необходимо да върви. За това си казал: „Ще яздя на запад и накрая все ще стигна”. Пък и желанието му да си купи кон, било по-голямо от страха му пред неизвестното.
Тръгнал през пустинята и така минали ден, два, три, четири. През деня слънцето напичало силно, а през нощта студ сковавал пустинята. Но камиларят бил свикнал на пустинния климат и заедно с камилата си продължавал уверено напред. Накрая видял в далечината керван, който идвал насреща му. Зарадвал се камиларят и когато се срещнали попитал хората:
-Добри хора, колко път има до столицата от тука?
Водачът на керванджиите го огледал изпитателно. Погледнал камилата, после пак него и му отговорил:
-След два дни ще си там!
Зарадвал се камиларя, че е минал вече по-голямата част от пътя. Общо шест дни път не са чак толкова много.
Пристигнал в столицата точно след два дни, както му казал керванджията. Отдъхнал си в един хан и на другият ден отишъл на пазара, водейки за юздите своята камила. Много време разглеждал конете, докато накрая се спрял на един от тях. На-красивият и най-силният. Мускулите му изпъквали по великолепното тяло, буйната му грива била по-хубава и от косата на най-красивата ханъма в султанския дворец.
-Колко искаш за този кон? –попитал той продавача.
Онзи се замислил, но като видял камилата на камиларя, му рекъл.
-Слушай, този кон е много скъп и ти сигурно нямаш пари за него, но понеже бързам да се прибера, ще ти го дам срещу твоята камила.
Подскочило от радост сърцето на камиларя, но не се издал пред продавача. Хем щял да получи най-хубавия кон на пазара, хем щял да се отърве от вече ненужната му камила, хем пари щял да спести. Взел коня и още на другия ден потеглил обратно с него. Животното препускало през пустинята, като мълния. След един ден той отново срещнал срещу себе си същия керван, който сега се връщал обратно. Поздравил се с керванджиите и поспрели за да си обменят по някоя приказка за времето и тъкмо щял да продължи, когато водачът го попитал.
-Колко път ти остава, добри човече?
-Ами още няма и пет дни и съм си във вкъщи, в село Абу Сахел.
Керванджията отново го погледнал, както първия път, погледнал и коня му, после пак погледнал него и рекъл:
-Ааа, не ти остават пет дни. Бая, бая повечко ще да са дотам...
Камиларят си помислил, че водачът го е напекла жегата и не знае, какво говори. Та как можело на идване да е дошъл за шест дни, а на връщане пътя да му е по-дълъг. Дори трябвало да е по-кратък с тази препускаща фурия под него.
На другия ден по обед, докато препускал през златните пясъци, изведнъж конят рухнал на земята и камиларят едвам отскочил навреме встрани, за да не го затисне тежкото животно, което жално цвилело и протягало жадно уста. Човекът го напоил от своя мех с вода и конят се посъвзел и успял да се изправи. Продължили напред, но след няколко часа, конят пак паднал и този път не станал –сърцето на несвикналото с топлината и безводието на пустинята животно се било пръснало.
След десетина дни камиларят успял да се добере до селото си, прежаднял и прегладнял. Когато на другия ден се посъвзел и изправил на крака, първата му работа била да отиде и да помилва грозните си и бавни камили. Той знаел, че и най-слабата от тях никога няма да го остави насред пустинята. После поел по дългия път, за да си върне любимата камила. Нищо, че щял да плати много за да я откупи обратно.
-И какъв е изводът от това? Че по пътя си към съвършенството, ние губим далеч по-важни неща ли?
Камиларят си помислил, че водачът го е напекла жегата и не знае, какво говори. Та как можело на идване да е дошъл за шест дни, а на връщане пътя да му е по-дълъг. Дори трябвало да е по-кратък с тази препускаща фурия под него.
На другия ден по обед, докато препускал през златните пясъци, изведнъж конят рухнал на земята и камиларят едвам отскочил навреме встрани, за да не го затисне тежкото животно, което жално цвилело и протягало жадно уста. Човекът го напоил от своя мех с вода и конят се посъвзел и успял да се изправи. Продължили напред, но след няколко часа, конят пак паднал и този път не станал –сърцето на несвикналото с топлината и безводието на пустинята животно се било пръснало.
След десетина дни камиларят успял да се добере до селото си, прежаднял и прегладнял. Когато на другия ден се посъвзел и изправил на крака, първата му работа била да отиде и да помилва грозните си и бавни камили. Той знаел, че и най-слабата от тях никога няма да го остави насред пустинята. После поел по дългия път, за да си върне любимата камила. Нищо, че щял да плати много за да я откупи обратно.
-И какъв е изводът от това? Че по пътя си към съвършенството, ние губим далеч по-важни неща ли?
-Знам ли, –отвърнах аз и му налях още едно питие -понякога само дрънкам... Но удачния избор на превозно средство, което ще те закара до целта ти, определено помага.
Всички права запазени. Текстът или откъси от него не могат да се възпроизвеждат без съгласието на автора.
Коментари
Публикуване на коментар