Лъже ли Меглена Кунева или просто ни се подиграва

С прочувствена и сърцераздирателна реч извадена сякаш от клиширания сценарии на някой холивудски филм, Меглена Кунева най-сетне обяви кандидатурата си за президент. Това стана след повече от годишно подхвърляне на името и насам-натам из медиите, като евентуален кандидат на НДСВ. И този избор беше съвсем логичен, защото жълтите нямат друг човек, който да е съизмерим по популярност с бившата еврокомисарка.

Оказа се обаче, че Меглена няма да е издигната от НДСВ, както предполага политическия морал и логика, а ще бъде „независим” кандидат, предложен от инициативен комитет. Нищо, че в него влизат доста членове на НДСВ и нищо, че самата кандидатка е силно обвързана I царската партия, доказателство за което е самата и политическа автобиография.

Това чудно явление „инициативен комитет” се утвърди в най-новата ни история, като безотказно средство за замазване на политическата идентификация на даден партиен кандидат, за да може да бъдат прилъгани максимален брой избиратели с различни убеждения да гласуват за него. А българите, както знаем се лъжем лесно. От тази тарикатщина са се възползвали до сега всички по-големи български политически партии и дори президенти като Петър Стоянов и Георги Първанов. За кандидат-кметовете из градчета и селца, да не говорим. Както виждаме, традицията не е отмряла още, въпреки, че по думите на позагубилата представа за българската действителност Кунева, тя била „нова формула за България”.

По принцип инициативните комитети би трябвало да се организират за да издигат кандидатурите за изборни длъжности на достойни българи, които са партийно необвързани и нямат възможност да бъдат издигнати по друг начин. При един типично партиен кандидат, какъвто е Кунева обаче, наличието на инициативен комитет е само подигравка с нямащия дълга политическа памет български избирател.

Въпреки, че не се изисква кой знае каква дълготрайна памет за да си припомним, какво стана на евроизборите през 2009 г.. Тогава Кунева беше записана първа в листата на НДСВ с кандидати за Европейския парламент. По това време цялата кампания на жълтите се въртеше около нея и те дори не пожелаха да оформят някакво смислено послание към избирателя. Е, освен краткия и доста подвеждащ призив: „Гласувайте за Меглена Кунева”. След като така НДСВ успяха да излъжат 8% от избирателите, провеждайки една мажоритарна кампания за пропорционални избори, накрая Миглена Кунева се отказа от мястото си в европарламента и на нейно място влезе Станимир Илчев. Съвсем естествено -по това време тя беше еврокомисар и трябваше да е луда, да не го направи.

На луди обаче направи всичките си избиратели, които гласуваха по-скоро за нея, отколкото за все по-изстиващия труп на НДСВ. Така тя направо излъга не само симпатизантите на жълтите, но и всички дали си зора да гласуват. Разбира се, законът позволява тази врътка, но не всичко което позволява законът е морално и това важи още повече за всеки, който иска да се нарича честен политик.

А Кунева, за разлика от миналия път, започна с подигравките с избирателя още преди изборите: „Искам хората да знаят, че имат своя надпартиен кандидат” –заяви тя в речта си, разчитайки явно, че всички я виждат за първи път или пък се намира в някоя паралелна Вселена, където действителността не е това, което е. За туй сигурно започна речта си с незабравимите думи за много бъдни поколения: „Тук съм за да свикам мнозинството на промяната”. Като чуя подобни думи неволно си представям стохилядна ръкопляскаща тълпа от възторжени избиратели. В сайта и мнозинството на промяната е написано с удебелен шрифт, което предполага, че сме свидетели на раждането на поредното нищо незначещо политическо клише, което ще влезе в арсенала на бъдещата битка за президентския пост...

Всъщност няма да коментирам речта и, защото в момента хич не ми е до забавления...

В заключение само мога да добавя, че Кунева заключи пътя към себе си на що годе интелигентните избиратели, откривайки кампанията си с три грешни стъпки:

1. Издигната бе от „инициативен комитет”, като „независима”, въпреки, че всички знаем в кой отбор играеше до вчера;

2. Произнесе дълга реч, в която на каза нищо, а само породи отегчение у едни и смях у други.

3. Показа по недвусмислен начин, че популизмът не и е чужд.

Всъщност в милата ни Родина през последните двайсетина години това май не са грешки, а висша форма на печеливша изборна стратегия. Ще видим докога...

Коментари

Публикуване на коментар