Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...

Едва ли, когато героят на Петроний от „Сатирикон”, влизайки случайно в една обществена пинакотека през 1 век е предполагал, че тази културна институция ще бъде тотално изличена от Средиземноморския пейзаж 500 години след него. Колкото и скептично да е бил настроен към съвремието си авторът, едва ли е могъл да си представи Средните векове и утихващата постепенно цивилизация през тях. Надеждата на всеки човек естествено е, че светът по някакъв начин се развива в една посока и че сто -двеста или петстотин години след него нещата някак ще бъдат по-добри. Но историята ни показва друго. Едни хаотични спадове и подеми, едни „изненадващи” отстъпи на цивилизацията и последващи „ренесанси”.

Ние, днешните хора, сме склонни да лепим етикети на всичко заобикалящо ни, че дори и на миналото. Пречупваме го през собствения си светоглед и го натъкмяваме в един подреден и понятен за нас свят. Така поставяме етикетът „цивилизация” върху множество древни култури, които не можем да разберем и никога няма да изживеем. Впрочем така е било и по времето на Петроний, че и преди това, когато римляните и гърците лепели етикета „варварин” на всеки народ и индивид, който им се струвал не цивилизован. 

Множество учени се опитват днес да дадат систематично определение на терминът „цивилизация” и да определят основните характеристики на цивилизованото общество, които го отличават от... не цивилизованото такова, изтъквайки някои характеристики, като специализация на труда, социално разделение, уседнало земеделие, градове, устойчиви управленски структури и т.н. Това обаче едва ли може да бъде меродавно, защото определящите неизменно ще носят субективността и пристрастността на времето, в което живеят. А още по-трудно е да определиш нивото на дадена цивилизация и е ли то по-високо или по-ниско от друго.

„Какво е цивилизация? Не знам. Не мога да й дам абстрактно определение –все още не. Но мисля, че мога да позная цивилизацията, когато я видя...” казва Кенет Кларк в „Цивилизацията” и по-нататък добавя, сравнявайки статуята на Аполон Белведерски с една африканска маска: „...за мен няма никакво съмнение, че Аполон въплъщава един по-висок стадий на цивилизацията от маската”.

Е, изкуството също е начин да определим степента на цивилизованост на дадена култура. Но тук, като че ли започвам да стъпвам по тънък лед. Ако някой непредубеден извънземен някой ден вземе да сравни същия Аполон Белведерски с някое произведение на многоуважавания ни съвременник Вежди Рашидов например,


той моменталически ще определи Римската империя от 1 век, като по-цивилизована от България от 21 век. А пък ние си знаем, че сме по-цивилизовани и не може някакъв пришълец, да ни казва, че това не е така. Но стига, че ледът взе опасно да се пропуква :) Аз едва ли мога да давам стойностни оценки на една творба, камо ли да я поставям в класация, но и аз като Кларк ще се осмеля да твърдя, че мога да позная една цивилизация, когато я видя. Не знам как. Помня само мъдрите слова на един приятел, след като се завърна от Париж: „Абе там Цивилизацията си е е*ала и пипера. Недостижима е” :)

Наличността на обществени картинни галерии обаче може да бъде считана за един неотменим признак за наличието на развита цивилизация в по-напреднал стадий, отколкото при народи и територии, които нямат такива институции. Ако към това прибавим и театрите, баните, та даже и обществените тоалетни, ще разберем, че по времето на Петроний цивилизованата част на света обхващала Средиземноморието в един много тънък крайбрежен ареал. Цивилизация, ако не напълно, то поне с наченки на едно по-специално отношение към човека, като гражданин, потребител и създател на изкуство, ако щете и като клиент.

Следва тук

Текстът е част от проекта на Юрий Александров „Цивилизацията” ©
Други текстове от този проект:

Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни... (2)
Религията –от толерантност към фанатизъм
Мюсюлманите в Европа днес – една позната история
Залезът на Запада?
Диоген – гражданинът на света, който живееше в делва
Луций Квинкций Цинцинат – древният римлянин вдъхновил поколения държавници
Цветовете на Античността или кичът не е от вчера
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 2
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 3
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 4

За гражданите в Рим, поданиците в Антиохия и българските избори

Микеланджело и няколко варианти на Пиета