Бойко Борисов ме втрещи. Този път повече от обикновено

Докато режеше лентата на поредното нещо си из милата ни Родина, министър-председателя ни пак изръси поредния си бисер. Този път това не беше поредният му обикновен гаф или безсъзнателно изхвърляне, каквито всички ние напоследък приемаме с горчива и малко преситена усмивка. Не беше и стандартна изцепка, от която се хващаме за главата за час-два и после ни минава в очакване на следващата.

Днес той надмина дори себе си, вкарвайки в едно изказване липса на достойнство, мижитурство, страхливост, примирение и чиста проба глупост.

При откриването на басейн в Благоевград премиерът Борисов заяви в прав текст, че България няма да участва в една евентуална сухопътна операция срещу Ислямска държава.

"Винаги съм декларирал, че сме страна, която не воюва и настояваме по дипломатически път да се решат тези проблеми. Защото, когато пращаш самолети и ракети, не можеш да очакваш мир от другата страна. Ние трябва да си направим ревизия на нашето поведение, говоря на нашето като ЕС, като НАТО дали винаги външната ни политика е адекватна и дали това, което сме правили, е донесло очакваните резултати" – казал министър-председателят.

Това му изказване повдигна в мен няколко въпроса:

1. Като как си представя уважаемият премиер, решаването по дипломатически път на „тези въпроси”? Ще преговаряме с терористите ли? На конференция ли ще ги каним? Ще ги дундуркаме ли? Ще ги молим от сърце да престанат вече ли?

2. Смята ли премиерът, че Западните Съюзници трябва да спрат бомбардировките над Ислямска държава и други ислямистки формирования в Сирия? Вярва ли, че самолетните бомбардировки са грешна политика? Дори руските такива?! И счита ли, че когато те спрат, ония, брадатите, изведнъж ще се кротнат, ще спрат с атентатите и ще заприличат на ангелчета с бели крилца?

3. С тези си думи Премиерът имал ли е предвид, че България провъзгласява някакъв неутралитет спрямо терористите, надявайки се да се снишим като държава, както не един път в историята ни, за да премине бурята? И счита ли той, като избран водач на българите, че такава позиция е достойна за уважение?

Ей такива въпроси ми минават през главата…

Освен втрещението, което отеква в мозъка ми като камбана…

Юрий Александров
http://gledam.blogspot.bg/