Особености на съвременния руски фашизъм - част 2

Продължение от предишната част

Когато прибавим към всичко и войнстващото Православие, нещата наистина се превръщат в чиста гротеска. Руската православна църква се явява мощна патерица за управляващите протофашисти, така както е била по времето на царизма. Връзката между национализъм и религия не е никак учудващ при православните народи, особено балканските, при техните борби за независимост през 19 век, когато националните църкви са играли ролята на спойка и един вид гарант за съществуването на нацията. В руския случай, нещата стоят малко по-иначе. Преди комунистическия метеж през 1917-та, Православието е вдъхновявало руската нация в моменти на външна опасност, но ключовата му роля е при осъществяване на имперските амбиции на управляващите династии, когато Русия вече се превръща в агресор спрямо съседите си. Днес РПЦ е един от най-големите поддръжници на Путин, като и двете страни успяват по някакъв чутовен начин да надробят някаква потресаваща идеология, съставена от национализъм, империализъм, комунизъм и религия.



Днешната Руска Федерация е достоен наследник на Руската империя и СССР и по отношение на агресията ѝ спрямо съседите – под военните ѝ удари през последното десетилетие попадат Грузия, Молдова, Украйна. От Грузия бяха откъснати територии и там провъзгласени „независими“ републики, които иначе са под пълния контрол на Москва. В Молдова в т.нар. „Приднестровска република“ се намират незаконно руски войски и по същество тази част от територията на страната е окупирана от Русия. Дори наскоро руски войски проведоха по един нахален начин учение там. Преди 3 години пък руски войски окупираха украинска територия в нарушение на всякакви международни закони и под дулата на оръжията там бе проведен референдум за присъединяване към Русия. В източните райони на Украйна руски въоръжени групировки подкрепяни от Москва воюват с украинската армия.

Същевременно руската държава отказваше правото на редица източноевропейски страни на суверенен избор при присъединяването им към НАТО, възприемайки тази част от света за своя зона за влияние. Подобно отношение се видя наскоро и при влизането на Черна гора към Алианса, когато Кремъл си позволи заплахи на най-високо равнище към малката република и дори опита спонсориран от него преврат, който слава Богу, бе елиминиран в зародиш.

Антилибералното руско законодателство пък достига потресаващи измерения с всяка изминала година. Тревожен е и начинът, по който се прилагат някои, на пръв поглед, необходими законови текстове, като тези предвиждащи наказание за разпространение на екстремизъм или пропагандиране на терористична дейност. Под този претекст стотици потребители на социалните мрежи и блогъри получиха ефективни присъди и глоби, заради критики към властта, призиви за протести или просто карикатури, осмиващи руски политици или самата държава. Например за подобна споделена снимка в Интернет в Русия можеш да отнесеш някоя и друга година затвор.

Изстискай от себе си Русия

В същата категория попадат и хомосексуалистите, които са принудени да крият своята сексуална ориентация от страх да не бъдат обвинени в „пропаганда на нетрадиционни сексуални отношения сред непълнолетни“. Тук естествено законът отново често се използва за чисто тоталитарни цели, като властта приема за такъв вид „пропаганда“ външен вид, държание, облекло, творения на изкуството. Европейският съд за правата на човека определи наскоро този закон като „нарушаващ свободата на мнение“.

Освен чисто милитаристичния подход към своите съседи днешна Русия провежда и политика на подкрепа на редица тоталитарни и авторитарни режими по света, като тези в Куба, Венецуела, Иран, Сирия, а също и чисто терористични организации, като Хизбула.



Всъщност днес Русия няма съюзник, където да е установена либерална демокрация. В Европейски план пък от години се наблюдава и идейна и финансова руска подкрепа за крайно десни и крайно леви?! антиевропейски политически партии като Националния фронт във Франция, UKIP във Обединеното кралство, „Алтернатива за Германия“, Партията на свободата в Холандия и съименничката ѝ в Австрия, Златна Зора в Гърция, българската „Атака“ и т.н.

За да е пълен този преглед, не може да не се спомене и съотношението на партиите в руската долна камара на Парламента, Думата. От 450 депутати, 341 са от партията на Путин, а останалите са главно комунистите и националстите на смахнатия Жириновски. Това се дължи освен на традиционно манипулираните избори, така и на народностната психология на руснаците, които предпочитат онези политици, които им говорят за величието на нацията им, а не за чисто практически решения на проблемите им, като бедност, корупция, феодализация по места и прочие. Днешният фюрер на тази страна пък изкара над 17 години като президент, министър председател и пак президент – нещо което се случва единствено в тоталитарни и авторитарни държави.

Не може да се забрави и руската република Чечня, която след годините терор прилаган от руската армия най-накрая е мирна. Но този мир е с цената на една установена чисто престъпна феодална власт на един бандит, спонсориран от Кремъл с милиарди рубли годишно. Днес Чечня живее в нещо подобно но феодален бандитизъм, където хората са тотално потискани и без никакви права. Същото се отнася в различна степен и за останалите руски кавказки и предкавказки републики, в някои от които дори етническите руснаци са превърнати в чисти роби. И всичко това с благословията на властта.

Следва...

Юрий Александров

Коментари