„Безсмъртни в Испания“ на Нанси Крес


„Там, където отделните индивиди са свободни да станат такива, каквито искат и могат, някои стават гении, а други — вечно негодуващи просяци. Едните ще носят полза на себе си и на обществото, другите няма да носят полза никому и ще заграбват всичко, до което успеят да се докопат. Ето къде изчезва равенството. Пак повтарям, да имаш и двете — равенство и лично благополучие — е невъзможно.“


Досега не бях чел нищо написано от тази авторка, но тя успя да ме изненада доста приятно. Наистина превъзходна научна фантастика, в добрите стари традиции, но и не съвсем докрай. Книгата, колкото и клиширано да звучи, се чете на един дъх, но пък и тласка средния заинтересуван читател към чести „почивки“, в които той остава сам със себе с, т. е., с мислите си. А това, май, маркира всяка добра книга.

Покрай фантастичните, био-генно-технологични сюжети на едно близко бъдеще Нанси Крес определено ни кара да се чудим, къде ли се намират границите между морала, солидарността и справедливостта в едно общество, разкъсвано между алчността на произвеждащите материални и идейни продукти хора и...алчността на едно консуматорско мнозинство съставляващо 80% от населението на Земята.

От другата страна е малко общество от генетично променени свръхчовеци, които се чувстват ограбени, когато правителството им налага 96% данъци върху онова което създават, за да може да разпределя техните пари сред все по-взискателните и неграмотни избиратели... Бъдеще ли?! Е, Нанси Крес почти е познала днешната действителност в развитите страни...

Юрий Александров
https://gledam.blogspot.bg/

Коментари