Учтивият бунт на градската цивилизация

Още от Бостънското чаено парти насам знаем, че революциите по света започват с на пръв поглед маловажни действия. Такова беше и назначаването та Пеевски за шеф на ДАНС у нас, което отключи многолюдни протести из големите градове на страната. Хората се почувстваха омерзени и обидени от чистата подигравка на властта с тях и излязоха на улиците.

В интерес на истината обаче реакцията не бе така масова, каквато би трябвало да бъде в едно идеално общество, където силата на просветата, знанието и независимостта на индивида са водещите идеи в съществуването на държавата и всеки неин гражданин.

Отвратените от властта се оказаха наистина десетки хиляди в центъра на София и там те успяха да покажат, че са внушителна бройка. Хиляди излязоха и в областните градове, които макар по-малко от софийските, все пак успяха да докажат, че и там все още живеят граждани.


Гражданин… Продукт на човешката цивилизация, който е показал още преди две хилядолетия и половина, че с него трябва да се съобразяват олигарси, плутократи, аристократи, та дори и тирани. Това е човек, който не търпял своеволията на властта и често я наказвал, къде справедливо, къде не. За жалост този човек постепенно изчезнал в неочакваните въртопи на историята и неговите наследници се превърнали в лумпени, роби и феодални селяни, от които нищо не зависело, дори и собственият им живот.

И така нейде до времето на Ренесанса, когато той, гражданинът, се възражда в общи линии, като един независим материално и духовно индивид, който иска от държавата единствено да му осигури свободата и сигурността, за да се развива сам. Така зародилото се отново, този път в англосаксонския свят, гражданско общество се разпространява в западната част на Европа, къде по-рано, къде по-късно, замествайк и/или допълвайки различни подобни местни варианти, често появили се преди него.

Първите предвестници на гражданско общество в България идват обаче много-много късно в сравнение с развития свят и последиците, за съжаление, са видни и до днес. Тези последици ни вкараха в спиралата на едно все по-ескалиращо авторитарно и тоталитарно управление след Освобождението, което преди 23 години просто се превърна в олигархическо.

В повечето случаи в големите градове на страната още преди Руско-турската война от 1877-78 г. се образуват градски, но не и граждански общества. Тези копирали външните атрибути на западния модел на живот, като облекло, говор, маниери, музика, пиеси местни елити не успели да откраднат онуй що се не краде – духът на градската цивилизация. Независимият дух на свободният човек, който не е поданик, а гражданин. Виждането, че "човекът е мяра за всички неща", а не Държавата. Вярата, че нещо зависи от теб, а не само от държавния чиновник и неговите шефове, които обикновено на Изток възприемаме за врагове, а не за слуги. И това, естествено, било така, защото за изграждането на една истински градска цивилизация е необходимо съществуването на десетки поколения израсли в свободна градска среда, която откакто човечеството съществува, предразполага към развитие на всичко, което движи вида ни напред.

Колкото и да се искаше тогава на някои, Раждането на Българското гражданско общество не можа да се роди и през далечната и бурна 1990 поради простата причина, че тогава просто граждани нямаше. Интелигентните хора, които се опитаха да съградят някаква действаща демокрация се провалиха, защото не знаеха как се прави това, отраснали сред правилата и каноните на тоталитарното общество. Пък и никой не им позволи. Така си останахме в прегръдката на бившите комунистически управници още 23 години, докато в един ден израслите в новата система граждани наистина не заявиха своето съществуване… Обидени, омерзени, отвратени…

Протестиращите избраха мирният път, симпатичен на всички… дори и на властта. Пътят, който в нормално действащите демокрации, води до падане на всяко правителство.Дори, когато една репортерка от Канал 1 в един момент беше повишила тон, че напрежението ескалирало, се оказа накрая, че ескалирало … с мятането на домати и тоалетна хартия по сградата на Народното събрание.. Със замерянето с такива щадящи продукти протестът едва ли ще постигне нещо, освен увеличаване на опитите му за неглижиране от страна на управляващите и техните слуги, които стават все по нахални и изобретателни в оплюването му. Така ползването на по-твърди предмети е препоръчително, дори наложително, защото, когато властта не разбира от мирен протест, явно ще се наложи да разбере от друг.

Не знам обаче, дали днешните протестиращи са способни на това, защото те са свикнали да защитават правата си някак учтиво, мирно, със средствата на Словото, а не чрез камък или „Молотов“ в ръка. Те си остават деца на градската цивилизация, която макар одухотворяваща и съзидателна, ражда хора неспособни да се противопоставят на натискът на варварите по един ефективен и действен начин… А когато варварите победят, гражданите обикновено изчезват от сцената на историята.



Коментари