Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище

Всички сме виждали съвременни реконструкции на Римския форум, така както се предполага, че е изглеждал в поне 80-90% по време на неговите златни времена.

Повечето от нас са виждали и съвременния Римски форум след направените през последните 100-150 години разкопки – един музей под небето, дружелюбен към любителите на античността, че и на неантичността.

Но, как е изглеждал Форумът и околностите му през вековете свързващи Древния свят с днешните дни?
Как се е променял?
На какво е приличал?
Как се е стигнало до днешното му състояние?

Ще се опитам да ви разходя през времето, благодарение на майсторството на онези отдавна живели художници и офортисти, които ни дават чудната възможност да погледнем към миналото сякаш през някакъв вълшебен прозорец или поне през най-обикновена машина на времето.
Някъде през 6 век, след войната с готите, обезлюдения и обеднял град вече нямал възможност да поддържа древните класически сгради и те постепенно са оставени на разрухата. Постройките обаче били изпреварени от разположените някога из целия Рим статуи, които по това време са почти унищожени от фанатичните християнски тълпи. През седми век, форумът, който някога бил център на античния свят е заобиколен постепенно с кордон от църкви, настанени в древните храмове и обществени сгради, които сякаш се надсмивали на великото му минало, демонстрирайки настъпващите времена на суеверие, непросветеност и тъмнина.

Ироничното около цялата тази работа е, че последният елемент в античния Римски форум е добавен именно от християнската Църква – институцията, която е символ на всичко, на което прастарият Римски форум не е. През 608 г. равенският екзарх, съвсем в духа на времето краде незнайно откъде колона изработена през 2 век и я издига на Форума в чест на император Фока, чиито фен бил. Мраморният ѝ пиедестал пък бил откраднат от някакъв монумент в чест на император Диоклециан. Статуята на византийския император не успяла да престои и три години на върха й, когато била свалена по заповед на неговия наследник и така колоната си останала самичка. И последна.

Ерозията от околните хълмове също си казвала думата в рушенето на Форума, а едно земетресение през 847 ускорило разрухата в пъти. Естествено, тук принос имат и средновековните аристократи и църковните прелати, които се снабдявали със строителен материал от античните сгради пръснати из целия Рим, за да издигат своите палати и църкви. Някои от тях пък си построяват жилища, кули и крепости насред Форума, повечето от които просъществуват доста векове, а някои оцеляват до наши дни. Някъде по това време мястото вече е наречено Campo Vaccino (Говеждо пасище). Защото най-често срещаните живи същества на бившия Форум не били вече гражданите, известните оратори, спорещите политици, народните събрания, съдебните заседатели и екзотичните чужденци, а говедата и магаретата, които местните жители водели на паша или за продан.

За съжаление възможно най-ранните изображения на постантичния Римски форум, които стават за гледане, са от 16 век. Преди това време може и да е имало създадени и загубени творби, но те едва ли са много предвид това, че през Тъмните векове мераклиите да се занимават с рисуване били в пъти по-малко отколкото нароилите се в последващите векове художници. И, разбира се, повечето от тия творци искали да отидат „на стаж“ в Рим, за да почерпят сили и опит от извора на Ренесанса.

Известния по онова време художник, печатар и издател, фламандецът Ейеронимус Кок (Hieronymus Cock), престоява в Рим само около две години в края на 40-те години на 16-ти век и след завръщането си в родината, издава редица гравюри на римска тематика. Една от тях е от 1550-та и представя източната част на Форума.

След повече от хилядолетие мъгла успяваме отново да погледнем към Римския Форум и виждаме само разпръснати останки от древното величие. На преден план се виждат добре познатите на всеки римопат три колони от древния храм на Кастор и Полукс, които си стоят там до днес. В ляво колонадата е оцелялата част от храма на Антонин и Фаустина, изображението явно хваща годините след събарянето на старата и изграждането на последващата я църква, построена непосредствено зад портика на храма. В далечината вляво се виждат руините на огромната базилика на Максенций и Константин, а в центъра, пак на заден план, е Колизеума. Пред него има едно интересно фортификационно съоръжение десния край, на което е всъщност прочутата арка на Тит.

Тази арка е едно от най-запазените (или поне най-добре реставрираните) древни съоръжения на Форума и според някои историци това става именно, защото аристократите от семейство Франджипани я вграждат в укреплението си през 12 век по един рационален за тях, но не и за нас, начин. Около 1630 г., когато укреплението отдавна вече не функционирало и на свой ред се превърнало в руина, Hendrick Bloemaert го е скицирал така:

Може да се види ясно, че запуснатата арка си е вече част от някакво подобие на жилищен квартал...

Преди години бях доста впечатлен от тази картина на Gaspar van Wittel, която изобразява стърчащите останки от средновековното укрепление по арката.

Годината е 1710 и полъхът на завръщащата се цивилизация е видим, макар арката още да е обрамчена в средновековните си окови. Спокойствие и някаква почти крещяща манифестация за съвършенство ни връхлитат от платното... Всъщност това е картината, която ме подтикна да изляза от времевата рамка на уютната ми Античност и да полюбопитствам, как, по дяволите, са изглеждали древните постройки през Средните векове, Ренесанса и Новото време.

Най-впечатляващото изображение, поне за мен, на „окованата“ арка на Тит е офортът на италианския архитект, художник и археолог Джовани Батиста Пиранези (Giovanni Battista Piranesi) от 1760 г.

В противовес на творбата на Вител, която изглежда чистичка и някак идилично-наивна, в офорта на Пиранези има някакво, като че ли неосъзнато, излъчване на тъмнина, отчаяние и недоисказаност и това не е само заради чернобялата му същност. Може би мрачните чувства на наблюдателя идват от невъзможното съжителство на два свята, толкова близки, но и толкова раздалечени един от друг от пропастта на 17 века история. Триумфиращите Древни римляни, отмъкващи Менората от Йерусалимския храм тук се сливат заедно с наследниците си – търговци, просяци, купувачи, пътници, монаси - всеки от тях погълнат от ежедневието. Никой от тези неследници не осъзнава миналото величие, гледащо ги от стените на арката. Но и защо? Само малцина се интересуват от него. Лъчите на клонящото към залез слънце пък само допълват емоционалната наситеност на творбата и карат още повече да изпъкват и тъмната сграда от градините на Фарнезе отдясно, и огряната от слънцето улица, катереща се лениво по склона на Палатин.

Но арката няма да остане още дълго така. След 60-на години папа Пий VII решава, че тя най-сетне трябва да бъде реставрирана и това наистина се случва. Всички „залепени“ за нея средновековни „добавки“ са премахнати, а самата тя е подложена на грижливо възстановяване от Raffaele Stern и след него от Giuseppe Valadier. След това арката вече придобива почти първоначалния си вид. Тук можем да я зърнем през 1841 г., точно 20 години след първата ѝ реставрация:

Това, което виждаме е благодарение на току що проходилата през 30-те години на 19 век фотография, а също и на Александър Джон Елис (Alexander John Ellis), авторът на снимката -английски любител фотограф, иначе нелюбител математик, филолог, педагог и музикален теоретик. Някак се озоваваме изведнъж в Новото време и вече можем да гледаме към Миналото не само през очите и прищявките на художниците, но и директно през обектива. Истинско чудо за хората от онова време! Папа Пий VII обаче не се посвенил да постави надпис на арката откъм страната на форума, възхваляващ сам себе си, заради цялата реставрация, която инициирал, нарушавайки заветите на своя Бог и всички археологически правила :) Но все забравям, че по-онова време археологията е една наука в процес на развитие и онова, което е било приемливо преди 200 години, днес може да ни се стори кощунствено.


Текстът е част от проекта на Юрий Александров „Цивилизацията” ©
Други публикувани текстове от този проект:

Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни... (2)
Религията –от толерантност към фанатизъм
Мюсюлманите в Европа днес – една позната история
Залезът на Запада?
Диоген – гражданинът на света, който живееше в делва
Луций Квинкций Цинцинат – древният римлянин вдъхновил поколения държавници
Цветовете на Античността или кичът не е от вчера
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 2
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 3
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 4
За гражданите в Рим, поданиците в Антиохия и българските избори

Коментари

  1. Доста сносно написано! Става за научно-популярен филм.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за оценката. Да свърша първо със сценария и след това почвам филма :)

      Изтриване
  2. Римската цивилизация описвам с две думи - война и пътища. И триумфални арки :). Беше ми любопитно да науча какъв странен строителен музей представлява Рим. Но такова положение създава и много проблеми за съвремениците.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар