Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 4

В онези времена папите въвели, така да се каже, разрешителен режим за добив на строителен материал от Колизея, въпреки, че някъде откъм 15 век започнали поне официално да насърчават запазването на древните паметници. Насърчаването обаче си останало само на думи (и на хартия), защото е известно, че само в отрязъка 15-17 век много сгради и архитектурни забележителности в Рим са построени или реновирани с материали от Колизя -базиликата Сан Марко, Палацо Венеция, градските стени, палацо Фарнезе, Palazzo della Cancelleria, Scala Sancta, палацо Сенаторио, Palazzo dei Conservatori, мостът Emilio, Палацо Барберини и още много други по-незначителни. Разрешителните за „добив“ от античната сграда, естествено стрували пари :)

Дори и да не сме виждали Колизея на живо, можем да придобием представа за грандиозността на Амфитеатъра на Флавиите само като осъзнаем, колко много неща са построени от неговите останки през вековете, и въпреки това той стои до ден днешен огромен и величав на мястото си. Да, Колизея не е паднал :)

През 1509 г. Jan Gossaert, наричан Мабюз, чрез молив и мастило ни показва запуснатия амфитеатър:




Наслаждавайки се на изображението, но и шокирайки се от състоянието на сградата, не можем да не отчетем работата на стотиците реставратори, археолози, архитекти, историци, спонсори и строители, които де факто спасиха Колизея в последните двестатина години, чрез своя труд, ум, власт и пари, за да можем днес да се тълпим в него, да припкаме като диви кози по етажите му, да се снимаме самодоволни сред древните „камънаци“ и от време на време да драскаме с подръчни средства по стените му, спазвайки една отколешна народна традиция :)


Тук навярно някой се е опитал да напише името на любимата си жена върху стената на Колизея или най-вероятно друга една, не толкова възвишена дума, на български :)

Двеста години след Мабюз, дошлият от Ниските земи Gaspar van Wittel ни предлага поглед към Колизея от противоположната страна.


Картината ни дава ясна представа за състоянието на източната фасада на амфитеатъра и околностите. Древните руини се вписват прекрасно в пасторалният пейзаж, от който струи някакво провинциално спокойствие, което обхваща наблюдателя, колкото повече се взира в произведението.

Днес, обаче, пасторалната гледка е изчезнала, но за сметка на това Колизеят стои някак по-сигурно върху основите си, макар и заобиколен от съвременни баналности.


Пасторалността и идилията надничат също и от произведението на Bernardo Bellotto, сътворено няколко десетилетия след това, през 1742.


Въобще един куп художници от онази епоха се надпреварвали да представят Рим, колкото се може по-идиличен, по-романтичен, селски. Едва ли, обаче, обикновените жители на града са го виждали по-този начин. Тук, наред с Колизея и Арката на Константин, е показан и Meta Sudans –древноримски фонтан, чиито остатъци Мусолини гътва през 30-те години на 20 век, за да може да си прави военните паради на чистичко.

Вече споменах за малката църква построена вътре в края на 6 век. По някое време тя явно е изоставена, защото има данни, че в 1519 година на трибуните е построена църквата Santa Maria della Pietà. Тя станала съществена част от т. нар. „La passione di Cristo“ – драматизация на страстите Христови, представяща съдът срещу него, пътят му към Голгота и разпъването му. Спектакълът започвал с шествие минаващо по улиците на Рим и завършвал в Колизеума. През 1539 г. обаче, папа Павел III забранява целия тоя театър, понеже провокирал омраза, ксенофобия и насилие над еврейското население в Рим. След тази забрана църквичката е изоставена, но явно е възстановена в края на същия век или началото на следващия. Следва ново забвение от почти век и половина, след което параклисът е възстановен през 1743 г. Тази последна негова версия може да се види на акварела на английския художник William Pars от 1775 г.



Очевидно е, че растителността е оставена да вирее на воля, а параклисчето все още е ново новеничко –само на трийсетина години. В ляво, големият кръст е поставен от Бенедикт XIV през 1749 на мястото на един с петдесетина години по-стар такъв, за да ознаменува обявяването на Колизея за храм посветен на загиналите там християнски мъченици и Страстите Христови. Хубавото покрай тая християнизация е, че най-сетне е преустановена практиката за ползване на Колизеума като кариера за добив на строителни материали и дори са направени някои ремонти или по-скоро разчиствания. Двете каменни плочи, които се виждат от ляво и дясно на църквата са част от традиционния католически комплект от 14 изображения, разположени около арената през 1720 г. и изобразяващи различни моменти от Страстите Христови. Молещите се под кръста приличат по-скоро на някакви карикатури, но пък ни напомнят, че мястото е свещено.

След половин век в града влизат наполеоновите войски и като че ли вдъхновяват започването на истински проучвания и археологически разкопки на древните руини. Французите даже планирали да превърнат центъра на Рим в голям археологически парк, но, за зла участ, провеждането на Виенския конгрес им попречило :)

И докато европейските династии кроели границите във Виена, Cristoffer Wilhelm Eckersberg влязъл в Колизея и нарисувал това:


Всичко си е по-старому. Почти. Буйната растителност си остава, но поне вече по трибуните не растат дървета. Над църквата се вижда и изградената по нареждане на Пий VII през 1806-7 укрепителна стена на източната част на външния кръг. По време на едно земетресение няколко години преди това, тя щяла да се срути, ако не била подпряна с дървени подпори, поставени от предвидливи архитекти. След земетресението накрая изградили подпорната стена, като спасили по този начин голяма част от остатъците от външния кръг. Покрай изграждането на тая спасителна стена в Рим се надигнали гласове, които били против изграждането ѝ, защото щяла, представете си… да загрози античните руини и тяхното автентично излъчване :)

На арената пък каменните плочи на Via Crucis са отново по местата си, след като са били демонтирани от французите през 1803 г. Те ще останат там до 1874 г., когато окончателно ще кажат „сбогом“ на античния театър. Религиозното шествие, отбелязващо Кръстния път обаче се практикува и до ден днешен в Колизеума и околностите му на Разпети петък.



А през 1820-та процесията е изглеждала доста по-страховита, дори за един съвременник, какъвто е Bartolomeo Pinelli :)



И накрая отново стигнахме до епохата на фотографията, помагаща ни да видим Колизея такъв, какъвто е изглеждал обективно, през погледа на обектива :) Но за този отрязък от време ще ви разкажа следващия път. Сигурно след няколко месеца :)

Следва…


Текстът е част от проекта на Юрий Александров „Цивилизацията” ©
Други публикувани текстове от този проект:

Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...

Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни... (2)

Религията –от толерантност към фанатизъм

Мюсюлманите в Европа днес – една позната история

Залезът на Запада?

Диоген – гражданинът на света, който живееше в делва

Луций Квинкций Цинцинат – древният римлянин вдъхновил поколения държавници

Цветовете на Античността или кичът не е от вчера

Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище

Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 2

Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 3

Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 4

Коментари