Дали походът на „Безсмъртния полк“ не се превръща в чисто предателство

Походът на т. нар „Безсмъртен полк“ на територията на България се превръща година след година (май три бяха) в реклама на един тираничен и тоталитарен режим от миналото. Чудя се дали цялата тая галимация не се намира някъде на границата на националното предателство или пропагандиране на човеконенавистни идеологии, но не искам да ползвам такива избушени определения, защото вярвам в свободата на Словото. Вчера, дори, българските агенти на Москва се сбиха, в стремежа си да покажат, кой е по-голям русолюбец и тиранолюбец, но даже и те имат право да си изкажат компрометираното си мнение, съпоставимо със мнението на персийските сатрапи по времето на Гърко-персийските войни :)

Всички знаем, че победата на Източния фронт от руснаците беше постигната, с цената на съотношение 7 убити руснаци на всеки 1 германец, а това по всякакви военни показатели се нарича „Пирова победа“.  И то победа постигната с помощта от страна на Западните съюзници за Русия под формата на храни, метали и въоръжение на стойност милиарди долари. Тази помощ беше особено важна в първите две години от нацистката агресия, когато СССР беше на път да клекне. Аз, обаче, до ден днешен не съм чул благодарствени думи към Западните Съюзници от страна на днешна Русия по време на невижданите в света милитаристични ежегодни чествания на „деня на победата“.

Още около 20-на години след руската „победа“ се разбра, че демократична орязана от към територии Западна Германия всъщност беше икономическият победител, произвеждайки отново повече индустриална продукция от тоталитарния СССР и давайки на гражданите си права, за които руснаците само можеха да мечтаят :) Но това се случи, защото англосаксонците влязоха там и наложиха естествената свободата на индивида и върховенство на Закона. Колкото и клиширано да звучи, това е факт. По това време Изтокът на Европа беше под руско комунистическо робство, в което хората бяха преследвани, убивани и затваряни в затвори и лагери за всяко свое мнение, различно от това на управляващите режими. Затова и гражданите „бягаха“ на Запад. Бягаха дори с риск на живота си, защото на границата на социалистическите страни стояха въоръжени военни, които стреляха по всеки, който искаше да се измъкне от прекрасния руски социализъм, превзел цяла Източна Европа.

Та вчера не знам, дали станахме свидетели на поредното деветомайско предателство или просто на една любов към тиранията?!

Юрий Александров

http://gledam.blogspot.com