Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище, част 3


Годината е 1600, а аз надниквам към Форума през очите на Пол Брил (Paul Bril). Поредният северен художник идва в Рим 26 годишен и остава във Вечния град за цял живот, устройвайки се доста добре. И макар, че пейзажите му ми идват малко идеализирани, та дори и фантастични, предпочитам да ви покажа творбата му, отколкото да коментирам художествените ѝ качества :


В средата на картината, вдясно от трите колони на храма на Диоскурите, се вижда чешмата, която неизменно присъства от тук нататък във всички по нататъшни изображения на бившия Форум. В края на 16-ти век някой открил под руините на това място здраво гранитно корито, което навярно било част от древен римски фонтан и папа Сикст V поръчал на Джакомо дела Порта направата на чешма за водопой на конете и говедата. Имало предложения там да бъде създаден истински префърцунен фонтан, какъвто само Джакомо можел да сътвори, но папата преценил, че една проста чешма ще е много по-полезна за нуждите на пазара за добитък. Е, в ренесансов Рим дори простите чешми никога не са достатъчно прости. Най-впечатляващото в нея явно била мраморната маска, от която течала водата, макар че подобни маски можем да зърнем навред из съвременен Рим и те отдавна са станали толкова банални, че днес присъстват в двора на всеки уважаващ себе си и мутробарока новобогаташ. Тази чешма се оказва в последствие може би едно от най-неизвестните произведения на известния скулптор и архитект. И навярно е единственото, чиито „фенове“ са били съставени в огромното си мнозинство от едър рога и нерогат добитък, а не от хора :)

Което е видно и от творбата на Херман ван Сванвелт (Herman van Swanevelt), създадена трийсетина години по-късно.


и картината на Клод Лорен (Claude Lorrain) от 1636 г.


Над век след това, в средата на осемнадесетото столетие, Giuseppe Vasi ни показва, че, и чешмата, и кравите около нея са си още там.


Така е до 1816 г., когато чешмата е демонтирана, а маската запазена, за да обиколи в последствие половин Рим, служейки за украса на различни фонтани или престоявайки по разни складове, докато накрая, през 1936 г, фашистката управа не я слага на днешното ѝ място на Авентин, до входа на Градината на портокалите, по официалному наречена Parco Savello.



Но стига с тая чешма. Не мислех да отделям толкова време на нея, но очевадещото ѝ присъствие почти във всяка картина на бившия Римски форум ме подтикна да ѝ обърна повече внимание, отколкото е необходимо.

Пишейки горните редове изведнъж ми се прииска да изляза извън рамките на Говеждото пасище и да погледна на изток от него, на един хвърлей разстояние, към Амфитеатъра на Флавиите. Не, не се отклонявам от темата на настоящето писание, защото за мен Форумът, Колизеят и Палатин са си някак едно завършено цяло. Точно, както днес можете да посетите и трите места с един билет.

Подобно на сградите на Форума, Колизеят е подложен на същите вредни влияния през вековете – земетресения, наводнения, пожари и хора…

В началото на 8 в. Преподобният Бийд пише: „Докато Колизеят стои, ще стои и Рим, когато Колизеят падне, ще падне и Рим, когато падне Рим, ще падне целият свят“. Е, твърде пресилено е да кажем днес, че древния амфитеатър е паднал, особено след десетките реставрации осъществени през последните 200 години, но пък и не можем да твърдим обратното. Все пак огромна част от него на практика липсва. Така се и измъкваме от въпроса, паднал ли е днес Рим и въобще целият Свят :) По времето на Бийд обаче амфитеатърът все още се е издигал почти с цялото си величие и стоял непоклатимо на основите си, въпреки че първите нанесени му щети, със сигурност били видими от доста време.

Естествено, до нас не са достигнали качествени изображения на Колизеума от Средните векове, поне така както ние ги разбираме днес. Има няколко „карти“ под формата на миниатюри, които просто отбелязват наличието на театъра върху територията на Рим, но те не ни говорят нищо за неговото истинско състояние, макар и да дават добра ориентация за съществуващите постройки по онова време. Подобна е една такава, поместена в „Пребогатият часослов на херцог дьо Бери“ от 1416 г., чиито автори са братя Лимбург. Погледът към града е стандартният за онези времена -от север:



Но както и да е, миниатюрата не ни говори нищо за външния вид на амфитеатъра, дори ни заблуждава. По същото време той вече е претърпял няколко земетресения и неуточнен брой човешки попълзновения...

През 484 г. (или в 508) префектът на града и консул Деций Марий Венанций Василий извършва за своя сметка един от последните ремонти на Колизея, възстановявайки го от едно земетресение, навярно това през 470 г. Действията, които Венанций предприема обаче, едва ли могат да се нарекат възстановителни. Той нарежда да се разрушат и оцелелите колони от пострадалата колонада и всички да се нахвърлят в подземната част на арената, след което да бъдат покрити с пръст. По това време градът е нямал нито възможностите, нито квалифицираните работници, нито желанието да възстановява древни сгради.

Разбира се, човекът не е пропуснал да се похвали. Лошо няма. Плочата и до ден днешен стои в Колизеума:


През 523 г. в Колизея са проведени, може би, последните игри (не гладиаторски, а с лов на животни, т.нар. venationes ), а към края на същия век във вътрешността на амфитеатъра е построена църква – вследствие на традиционната наглост на тогавашната Християнската църква, която не търпяла празни места, без да се маркира на тях.

Около 9 в. във вътрешността са построени жилища накацали терасовидно по трибуните. Пикът на презастрояването достига около 12 век, а къщите били обитавани от зидари, ковачи, колари, производители на вар и други занаятчии. Някъде по това време част от Колизеума става владение на богатата римска фамилия Франджипани, които ограждат доста голямо пространство около него, включващо Палатин и Циркус Максимус. В тази стена е вградена и арката на Тит, както стана дума по-нагоре. Франджипани си построяват дворец, заемащ два етажа от източната страна на амфитеатъра и съжителстващ с обикновените къщи от другата страна, която си остава собственост на една римска църква.

Предполагам, че около 12 в. Колизеят доста е приличал на амфитеатъра в Арл през 18 век, който макар и значително по-малък, все пак може да ни даде представа за начините на застрояване на древни амфитеатри през Средновековието:


Вижда се, че дори арките са запълнени със стени и прозорци, построени са защитни кули, а в средата е обособен малък площад, като същинска крепост, какъвто амфитеатърът е бил преди това.

През Тъмните векове дори има период от няколко века, когато историческият спомен за сградата се загубва и за нея започват да се носят различни легенди. В очите на средновековния човек някога тя е била храм на Слънцето, на Дявола, на демони, определяна е била дори като дворец на Тит и Веспасиан. В някои поклоннически гайдове от това време е описвана като кръгъл храм посветен на различни богове, който някога е бил покрит с бронзов или меден купол.

Естествено, Колизеят не бил подминат и от средновековния (пък и ренесансов) обичай материалите за новите постройки да бъдат взимани от античните такива. Срутилите се по време на земетресения стени и материали били използвани за различни представителни градежи в средновековен Рим, като за тази цел често били разбивани и здрави части от сградата. Травертинът, от който били изградени външните стени и носещите колони, бил използван за направата на вар, доказателство за което са намерените останки от средновековни варови басейни на територията на амфитеатъра. Всъщност всички елементи на Колизея са се използвали в строителния бизнес -дори тухлите и металните скоби, които крепели травертиновите блокове. Затова днес Колизеят, почти целият е на дупки – белези от местата, където стоели скобите.



Текстът е част от проекта на Юрий Александров „Цивилизацията” ©
Други публикувани текстове от този проект:

Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни...
Цивилизацията. Галерии, имигранти и тоалетни... (2)
Религията –от толерантност към фанатизъм
Мюсюлманите в Европа днес – една позната история
Залезът на Запада?
Диоген – гражданинът на света, който живееше в делва
Луций Квинкций Цинцинат – древният римлянин вдъхновил поколения държавници
Цветовете на Античността или кичът не е от вчера
Как Римският форум се превърна в Говеждо пасище



Коментари

  1. Рим е неизчерпаема тема, за което благодарим на римляните / от вчера и днес/ и по-приятна за четене, за което благодарим на автора на проекта :).
    След като , предполагам, хиляди християни са гинали на арената в Колизеума, би било странен пропуск там да не се пръкне и църква.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Верно е, че е неизчерпаема тема, особено когато ти е любима :) Иначе, аз предпочитам Античен Рим, но напоследък ми е интересно, какво се е случило с древните сгради по-нататък. Така и научавам нещо ново, ровейки се... Иначе за църквичката, не споря. Така е.

      Изтриване

Публикуване на коментар